Едни очи ,които вечно греят,
но светлината им не е за мен
Едни ръце,които нежно галят,
но топлината им не радва мен.
Една усмивка,палеща сърцето,
не може вечно да гори   за мен.
Един човек ,когото тъй обичам,
не може да върви в моят   ден.
Една любов ,която толкоз искам,
да прилаская в моята душа,
една съдба,ограбена до болка,
която искам аз да променя.
Но всичко е объркано и сложно ,
пътеки няма ,нито равен път.
Когато всичко е желано ,ала невъзможно
със нас не ще да свърши се светът.
След нас   следи дълбоки ще останат,
разказващи за   нашата любов.
пропити от нестихващата обич,
измъчена от този свят жесток.